Склеротерапия на разширени вени

    Многоуважаеми пациенти,

    Болестта разширени вени /варици/ на долните крайници настъпва при разширяването на повърхностните вени на краката. Това не е само един козметичен проблем, а могат да се появат и оплаквания. Често се чувствува тежест в краката, нощем се явяват крампи в прасците, кожата на подбедриците се оцветява, пациентите получават "сърбящи" или "горещи" отоци, особено в областта на глезените, стига се до чести венозни възпаления. След години кожата добива кафеникав цвят, могат при определени условия да се появят и незаздравяващи рани на подбедриците.

    Най-честата причина за появата на разширени вени е индивидуално обусловената вродената слабост на съединителната тъкан. Клапите на повърхностните и на дълбоките вени гарантират при всички здрави хора нормално връщане на кръвта към сърцето. Клапите на вече разширения повърхностен венозен съд не са в състояние да се затварят плътно. Кръвта се движи по дълбоките вени нагоре до слабинната област, където част от нея навлиза в повърхностната венозна система и се връща обратно към ходилото. Този патологичен кръговрат води до увеличаване на вътревенозното налягане в повърхностните вени, получават се отоци, появява се чувство за тежест и напрежение в крака.

    Пръви белег за поява на разширени вени могат да са вече разширените малки подкожни вени и капиляри. С помощта на специализирани изследвания /напр. цветна дуплекс-доплер-сонография, светлинно-рефлексионна реография, венообтурираща плетизмография, флебография/ може лекуващият лекар да установи кои венозни клапи са засегнати от болестта.

    Според вида на разширените вени съществуват няколко методи за лечение:

    • Външна еластична компресия с медицински чорапи, чорапогащи или навиване на еластичен бинт – ежедневно.
    • Оперативно отстраняване на разширените вени – методът се прилага основно при заболяване на главните подкожни вени.
    • Отстраняване на вената с лазерна сонда, сонда с втечнен азод или облитерацията й с помощта на радиовълни.
    • CHIVA – метод: това е френски метод за корекция на кръвния ток по наличните запазени до момента венозни магистрали при амбулантни пациенти, като се отстраняват по оперативен начин само болестно променените участъци от венозната система.
    • Склерозация на вените – в разширените вени се инжектира един субстрат, което в момента Ви се предлага като на мой пациент/моя пациентка. Склерозиращият агент води до появата на асептичен възпалителен процес на венозната стена, чрез което се постига за-лепване на вътрешните стени на съда и запушване на разширената вена. Повече през така обработената вена не се движи венозна кръв, вената закърнява и се превръща в съединителна тъкан. Този тип лечение е подходящ при разширение на малокалибрени вени на кожата и подкожието, при разширение на ограничени участъци от главните подкожни вени, при всички метличковидни, мрежовидни вени и странични венозни разклонения на главните вени, както и при рецидив след вече извършено оперативно лечение.

     

    Склерозиращо лечение:
    Варикозно промененият съд се пунктира с тънка игличка в стоящо, седящо или лежащо положение на пациента/пациентката. След това крайникът се повдига и се инжектира склерoзиращия агент. Известни са много склерозиращи средства. Преди процедурата мое задължение е да Ви уведомя за вида на използувания склерозиращ агент. За да се получи по-добър контакт на склерозанта с венозната стена, може да се приложи метода на предварително инжектиране на малко количество въздух /0,5 мл/ или препаратът да се въведе като пяна. Това малко количество въздух не е опасно. Веднага след инжектирането, мястото на убождане се притиска със стерилен тампон. След това се обува еластичен чорап или се навива еластичен бинт. Само при склерозиращо лечение на отделни метличковидни вени компресия с еластичен бинт не е необходима. При обширна варикоза лечението се извършва на няколко пъти, съобразено с допустимата доза склерозант, която може да се инжектира съобразно с телесната маса на пациента/пациентката.

     

    Какви странични действия или усложнения могат да настъпят?

    Сините петна (хематоми) на мястото на инжектирането, ограничения оток, зачервяването на кожата и чувството за напрежение са нормални оплаквания и по правило отзвучават изцяло след няколко дни. Непосредствено след инжектирането на склерозанта може да се напипват болезнени и задебелени уплътнения по хода на обработената вена, които също изчезват от само себе си след известно време. Кафеникавите оцветявания и трайни уплътнения по хода на вената са рядкост. Ако все пак се появят, изчезват следващите три до шест месеца в 99% от случаите.

    При алергична реакция (спрямо склерозициращия агент, дезинфикционните средства, латекса на ръкавиците или превързочните материали) могат да натъпят преходни отоци, сърбеж, кожни реакции, световъртеж, главоболие, метален вкус в устата, повръщане и други подобни явления. Тежки животозастрашаващи усложнения при правилно извършено склерозиращо лечение не се наблюдават. Ако при инжектирането на склерозиращия агент, попадне част от него извън венозния съд (паравазално инжектиране) се получава по-силно или по-слабо изразена болезненост или евентуално възпалителни промени на подкожната тъкан. Изключително рядко може това да доведе до образуване на ограничена кожна рана. Тя е лечима, но е необходимо време.

    Ако някои от кожните нерви попаднат в обсега на склерозиращия агент, може да се получи преходно чувство на изтръпване на засегнатата област или свръхчувствителност при докосване на кожата. Появата на отоци по обработения крак е рядкост, явлението е преходно, носенето на средства за външна еластична компресия е желателно, а ако причината е от застоен лимфен произход, може да се предложи медикаментозна или физикална терапия - мануелен лимфен дренаж. При лечението на големи венозни конволути (напр. по хода на вена сафена магна) се образуват кожни съсиреци, които могат добре да се повлияват от последващата пункция с остра игла или с върха на скалпел (по принцип местна упойка не е необходима) и изтискване навън. Склерозантът не трябва да навлиза във вътрешните вени. Затова се инжектира на много места по малко количество разтвор, а и активното движение след манипулацията също има превантивен характер. Инфекция след склерозиращо лечение е изключителна рядкост. Последващото антибиотично лечение по правило добре повлиява процеса. По-висок риск има при диабетно болни.

     

    Успех от приложеното лечение:
    Първопричината за разширените вени, това е слабостта на съединителната тъкан, не се повлиява от приложеното склерозиращо лечение. Възможно е след години отново да се появят на съседни места разширени вени, изискващи допълнителна склерозация. Препоръчва се редовно да се консултирате с Вашия лекуващ лекар. Възможно е на мястото на разширената вена да се появят нови "напукани" много ситни капиляри. Товя се наблюдава при светлокожи пациенти в 10-20% от случаите. Необходимо е допълнително склерозиращо или лазер-лечение.

     

    Обърнете внимание!

    • Минимум 30 минути се движете активно след приложеното склерозиращо лечение. Подгответе се за това с удобни сандали или широки обувки, защото ще сте с компресионна превръзка.
    • През следвашите дни също се движете активно пеша или карайте велосипед. Вашата професионална дейност и ежедневие в домакинството не се повлиява от приложеното лечение.
    • По възможност не стойте дълго време прави на място или не седете с кръстосани крака, а също така често повдигайте краката си.
    • В легнало положение поставяйте глезените на високо и извършвайте леки упражнения (напр. сгъване и разгъраване на пръстите, кръгови движения в глезените).
    • Не носете чорапи със стегнат кант.
    • За жените е важно да не носят обувки с ток по-висок от 5 см.

    След склерозиращото лечение е разрешено за кратко време да сте под душа, като се препоръчва това да стане в края на деня, непосредствено преди лягане. Къпането във вана, ходенето на плаж или в сауна е желателно да се отложи докато носете външната еластична компресия.